„ДОБРОТО ЖЕЛАНИЕ" – ЕДИН МАГИЧЕСКИ ФАКТОР
Всеки човек дири щастие в живота, всеки работи, за да постигне нещо, да има успех, радости. При това скръбта, страданията, неуспехите и нещастията не напущат никога дома на човека. Повечето от хората са свикнали да дирят факторите на нещастията все извън себе си, в другите, в условията. Безумец би бил този, който отрича условията като фактор за добро или зло в живота на личността и обществата. Но условията не са всичко, те не са самия живот, те се създават и тогава стават фактор в едно или друго направление. Най-същественото нещо в живота, това е съзнанието, че човек трябва да се развива, трябва да върви напред чрез личното издигане, чрез личното пресъздаване, усъвършенстване към общото издигане и благо. В пътя на усъвършенстването, обаче, винаги се изпада в най-големи грешки. Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието.
Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени. Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание. Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно невъзможно. Те са магически фактори в живота, защото поставени към действие, те сами работят и творят, дори и без подкрепа. „Доброто желание", то няма да остави нищо непостижимо. Само времето ще играе роля, в зависимост от пробуденото съзнание и в зависимост от коефициента, с който се подържа „доброто желание". „Доброто желание" е резултат на пробуденото съзнание и ако човек има съзнанието за нещо и му липсват възможностите, нека сложи „доброто желание" като основа, като едно семе и като го полива с водата на постоянството и го грее със слънцето на най-малкото търпение, в нечакан ден ще се роди успехът.
Веднъж говореше дълбок мъдрец за факторите на успеха в живота: „Ако трябва да се въздигне нещо до свят кумир, то това е „доброто желание". То е качество само на разумния, съзнателния човек. Но то е не по-малък фактор и за обикновения човек. И ако ти липсва съзнанието за нещо, ти пак почни с „доброто желание" – тогава и съзнанието ще дойде, и успехът ще дойде! Който върви по пътя на „добрите желания", тъй върви по пътя на истината и служи на издигащото добро, макар и някога да го видим в дъното на ада. „Доброто желание" – това са крилата на птиците, перките на рибите, това е проявяващият се разум на човека на напредъка, бъдещето и новото.
Ели
